„ДНЕВНИК НЕ ВЕРИТ...”
Вениамин Константинович Жак (1905-1982 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НЕ ВЯРВА ДНЕВНИКЪТ
Не вярва дневникът, че аз съм стар,
че съм забравил за живота школен!
За него ученик съм пак, другар,
като преди от мен е недоволен.
Бележките в сърцето ми туптят:
събират моите и други смешки...
Дори и леки, грешките тежат,
щом приюти ги чантата сърдечна.
Тежнее всичко – зрее участта,
от нея аз къде ли да се дяна...
О, как бих искал днес да я сменя
за ученическата стара чанта!
Ударения
НЕ ВЯРВА ДНЕВНИКЪТ
Не вя́рва дне́вникът, че аз́ съм ста́р,
че съм забра́вил за живо́та шко́лен!
За не́го учени́к съм пак, друга́р,
като преди́ от ме́н е недово́лен.
Беле́жките в сърце́то ми туптя́т:
съби́рат мо́ите и дру́ги сме́шки...
Дори́ и ле́ки, гре́шките тежа́т,
штом приюти́ ги ча́нтата сърде́чна.
Тежне́е вси́чко – зре́е участта́,
от не́я аз къде́ ли да се дя́на...
О, ка́к бих и́скал дне́с да я сменя́
за учени́ческата ста́ра ча́нта!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Вениамин Жак
ДНЕВНИК НЕ ВЕРИТ...
Дневник не верит, что я очень стар,
Что я давным-давно забыл о школе!
Я для него по-прежнему школяр,
И мною он, как прежде, недоволен.
Его отметки на сердце легли:
В них и мои, и чьи-то недодумки…
И легкие ошибки не легки,
Когда ты носишь их в сердечной сумке.
Всё тяжелеть – таков её удел,
И никуда мне от неё не деться…
О, как бы я сменить её хотел
На старый, рваный школьный ранец детства!
---------------
Руският поет, мемоарист и преводач Вениамин Жак (Вениамин Константинович Жак) е роден на 18/31 януари 1905 г. в гр. Порт Петровск (сега гр. Махачкала), Дагестанска област. От 1918 г. живее в гр. Ростов на Дон. Първите му поетични публикации са от 1923 г. Пише поезия за деца и за възрастни, приказки, разкази и очерци. Превежда творчеството на украински, грузински и адигейски поети. Автор е на литературни обзори за съвременни съветски писатели, на спомени за Маяковски, Островски, Серафимович и др. и на близо 50 стихосбирки, книги с преводна поезия и книги за деца, сред които „Крутизна” (1926 г.), „Бег на выдержку” (1932 г.), „Зарядка” (1933 г.), „Звонки” (1934 г.), „Защитники” (1939 г.), „Первое мая” (1940 г.), „Подснежник” (1941 г.), „Почему и потому” (1942 г.), „Как это было” (1945 г.), „Матвеев Курган” (1948 г.), „Про всех сразу” (1960 г.), „Мудрецы” (1970 г.), „Кто склевал звезды” (1974 г.), „Цветные сны” (1976 г.), „Что знает лист о дереве своем” (1980 г.), „Разные разности” (1981 г.), „Когда начинается утро” (1984 г.) и др. Умира на 30 март 1982 г. в гр. Ростов на Дон.